T. Longman III, R.B. Dillard
Въведение в Стария Завет, част II
___________________________
Тъй като Библията има историческа насоченост, в нея присъстват твърдения относно неща случили се в миналото. Археологията е научна област, която изучава материалните останки на дадена култура и се опитва от тях да реконструира историята й. Така, два източника – библейският текст и материалните останки, открити при археологическите проучвания – ни дават информация относно миналото.
Отношенията между тези два предмета на изследване са твърде дискусионни. Някои твърдят, че археологията е прислужница на библейските изследвания. Останките са безмълвни, и за да ги накараме да проговорят, трябва да се обърнем към текстовете, включително и към Библията. Други категорично отричат подобна подчинена роля на тази дисциплина (Dever, 1980), като дори отхвърлят етикета ‘библейска археология’ в полза на по-неутралното ‘сиро-палестинска археология’ (въпреки че Dever по-късно преосмисля позицията си). Някои днес дори застъпват становището, че археологията е единственият надежден път към реконструирането на античната история на онзи район, тъй като текстовите източници като Стария Завет са идеологически натоварени (вж. по-горе за минимализма, както и Finkelstein and Silberman, според които библейската история е до голяма степен творение на въображението и е съчинена по времето на управлението на Цар Йосия през VII век).
Тук няма да представим библейската история (за подробно изложение върху нея вж. Provan, Long, and Longman 2003; и Kitchen 2003), а само накратко ще обърнем внимание на херменевтичните въпроси, намесени в археологията, за да можем по-правилно да преценим значимостта на връзката й с библейската историография. Въпросът в действителност е твърде комплексен, и заинтересуваните от него трябва да се обърнат към съответната литература за по-нататъшно изучаване (вж. библиографията). За настоящите ни цели ще посочим само, че използването на археологията включва нещо повече от изкопаване на артефакти и сравняването им с библейските описания.
Вече разгледахме някои от въпросите, свръзани с текстуалния аспект. Например, в Библията не са ни представени просто голи факти. От друга страна, трябва да посочим, че археологичните останки също се нуждаят от интерпретция. Както е и с текстовете, това включва предварителните убеждения и допускания на интерпретатора. Дори може да се изтъкне тезата, че археологията е по-субективна дисциплина точно поради безмълвието на обектите (това, разбира се, не се отнася за извънбиблейския текстови материал, за който важат същите въпроси като при интерпретацията на библейския материал) сравнени с библейския текст, който ни дава база за интерпретация на събитията.
В крайна сметка, твърде опростенческо би било да очакваме археологията да ни предостави независимо потвърждение или сигурно научно отхърляне на библейските твърдения. Като специфичен пример вж. обсъждането на датата на еврейското излизане от Египет.
____________
Библиография
W. F. Albright, “The Impact of Archaeology on Biblical Research—1966,” in New Directions in Biblical Archaeology, ed. D. N. Freedman and J. Greenfield (Doubleday, 1969): 1–14; W. G. Dever, “Archaeological Method in Israel: A Continuing Revolution,” BA 43 (1980): 40–48; idem, “Retrospects and Prospects in Biblical and Syro-Palestinian Archaeology,” BA 45 (1982): 103–8; I. Finkelstein and N. A. Silberman, The Bible Unearthed: Archaeology’s New Vision of Ancient Israel and the Origin of Its Sacred Texts (Free Press, 2001); K. A. Kitchen, On the Reliability of the Old Testament (Eerdmans, 2003); G. E. Wright, “Archaeological Method in Palestine—An American Interpretation,” Eretz Israel 9 (1969): 125–29; idem, “The Phenomenon of American Archaeology in the Near East,” in Near Eastern Archaeology in the Twentieth Century: Essays in Honor of Nelson Glueck, ed. J. A. Sanders (Doubleday, 1970), 3–40.
